Созопол - живописно кътче в подножието на Странджа планина


В продължение на поредицата “Какво знае света за България и с какво трябва да се гордеем, че сме българи?”. Днес Ви предлагаме да се насладите на приказно красивия южен град - Созопол. Любимо място на много туристи и хора на изкуството през лятото.
Созопол е едно от най-старите селища по Българското Черноморие​. Възниква през VII в. пр.н.е., като милетска морска колония​, под названието Аполония​. За процъфтяването на търговията между Аполония и близките градове на Древна Елада е развивала разменна търговия, като се превозвали зърно, мед, восък, кожи и добитък от Аполония, а на обратно от Древна Елада се превозвали вино, зехтин, изящни тъкани и художестени изделия. Още през в. пр. Н.е. В Аполония сече собствени сребърни монети​, на които в гравиран морския символ на търговията - котва​. Градът е известен с каменния храм на бог Аполон​, където да се съхранявали "договорите" със съседни колонии и тракийски лидери, издълбани върху каменни плочи​. Градът, носещ името на бог Аполон​, се гордеел с огромната бронзова статуя на своя покровител - работата на тогавашния известен африкански скулптор Каламис​. По-нататъшният ход на събитията обаче лишава града от обекта на своята гордост. Като през 72 г. Аполония попада под огъня на римляните​, които я превземат и взимат със себе си 13-метровата статуя в Рим и я поставят на Капитолийският хълм​. В началото на 550 г. Аполония получава нова име - Созополис (Град на спасението)​. Тук в тихия и уютен залив много мореплаватели, открили дългоочакваното убежище. Не малък брои специалисти свързват името на града с разпространението на християнството по тези земи. Активната черноморска търговия превръща града в оживен търговски център​. Построени са огромни отбранителни стени​, останки от които могат и днес да се видят в южните части на полуострова. На остров Кирик се е намирал богатия манастир “Св. Кирик и Юлита”​. След създаването на българската държава, подобно на други черноморски градове, Созопол преминава периодично ту в български ръце, ту във византийски. В тази епоха, животът в града бил бурен и не спокоен. През 1352г. града е обсаден и разграбен по-късно жители от Генуа​. През 1366г. градът е окупиран от Амадей VI Савойски,​ а през 1453 е превзет от турците. След освобождението на България, Созопол отново се пробужда и става един от риболовните центрове по Българското Черноморие, а също така любимо място на много туристи.

8 март - международен ден на жената



8-ми март се отбелязва под егидата на ООН като международен ден на жената. Корените на осмомартенската, вече вековна традиция можем да проследим в буреносните години на тогава младия XX-ти век, в който настъпващата индустриализация, високият прираст на населението и радикалните идеологии подтикват жените с прогресивни разбирания да завоюват свое място в световната история. Осми март дължим на американските жени, които през 1909 година за първи път празнуват национален празник на жените на 28 февруари. През 1910 г. на конференция в Копенхаген сто жени от 17 държави решават да имат свой международен ден. През 1911 г. празникът на женската солидарност вече се празнува в Австрия, Дания, Германия и Швейцария. Октомврийската революция и двете световни войни окончателно променят ролята и мястото на жените в съвремието.
През 1965, 8 март е обявен официално като неработен ден и празник на жената в СССР. И днес денят е неработен в Русия и други страни от бившия Съветски съюз - Молдова, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Украйна, както и в Македония и Монголия.
В България 8 март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911, през 1915 е първото публично честване. Като общо празника започва да се празнува на 9 септември 1944г.  Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата науката и обществения живот.
Денят е обявен за официален празник в Албания, Армения, Азербайджан, Беларус, Босна и Херцеговина, Камерун, Казахстан, Китай, Киргизстан, Куба, Македония, Молдова, Монголия, Полша, Русия, Сърбия, Таджикистан, Украйна, Узбекистан, Черна гора и Виетнам. Отбелязва се от мъжете, като подаряват жените около тях - майки, съпруги, приятелки, колежки.
В някой страни се празнува по еквивалент на Деня на майката, където децата правят малки подаръци на майките и бабите се.

Български обекти в списъка за световно културно и природно наследство на ЮНЕСКО

В продължение на поредицата “Какво знае света за България и с какво трябва да се гордеем, че сме българи?”. Днес Ви предлагаме да се запознаете с 9-те обекта, включени в списъка на ЮНЕСКО за природно и културно наследство.



Казанлъшка гробница е от края на IVв. и началото на IIIв. пр.н.е. Стенописите в погребалната камера и коридора представляват изключителна художествена ценност. Гробницата е разположена на хълма Тюлбето в района на град Казанлък.

Скалния манастирски комплекс “Св. Архангел Михаил” е с частично съхранена църква. Стенописите в църквата “Пресвета Богородица” са оценени, като едни от най-значимите достижения на българското средновековно изкуство от XIVв. Разположени са на няколко километра от гр. Русе и от с. Иваново, в ПП ”Русенско Лом”.

Впечетляващи и уникални стенописи от 1259г., които са шедьоври на европейската живопис. Църквата се намира на 8км. София, в квартал Бояна.

Скален релеф, който е изсечен в мадарската скала, който е уникален паметник на европейската културна история. Най-значимият паметник на монументалното изкуство в епохата на Ранното Средновековие. Доказваща, че българите имат индоевропейски корени.  Намира се близо до село Мадара, на около 16км от град Шумен.

Най-величествения манастир в България с уникална архитектура. Основан през Xв. и завършен през XIXв. Рилския манастир представлява един от най-големите литературни и просветителски центрове. Разположен е в северозападните части на планинския масив - Рила. Намира се на около 3км от едноименния град и на около 120к. От София.

Архитектурно-исторически и археологически резерват с ценни археологически останки от различни периоди. С оригинални църкви от V-XVIIIв. Автентични къщи от Епохата на Българското Възраждане.

Тракийска гробница от първата половина на IIIв. Погребалната камера е изключително богато украсена с впечатляващи релефи. Намира се непосредствено до с. Свещари и на около 7км. от гр. Исперих.

Биосферния резерват включва езерото Сребърна и неговите покрайнини. Създаден е с цел запазване на редките растителни и животински видове. Резервата се намира на около 16км от град Силистра.

НП “Пирин” се явява се част от красивия планинския масив - Пирин. Разположен във високите части на Северен Пирин. Той се характеризира със специфичен релеф, неповторима растителност и животински свят. Включва биосферния резерват “Баюви дупки - Джинджирица”

Стефановден - венец на старата година





На третия ден след Рождество, православната църква почита Свети Стефан. В народния ни календар празникът е известен като Стефановден е ден за равносметка, бележещ края на старата и началото на новата година. В превод от старогръцки език Стефан означава “венец” и именно това тази символика е една от основните причини празникът да се приема, като венец на старата година. Ето какви са традициите и обичаите на последния празничен ден от годината!
Като един от седемте ученици на Исус и един от първите, жертвали живота си в името на християнската вяра. Свети Стефан е наричан пръв мъченик или първомъченик. Той е бил избран да разпространява и проповядва християнството в Палестина, поради което юдейските управници съзрели заплаха от нарастващия брой християни и направили всичко възможно, за да настроят хората от народа срещу богоизбрания дякон. Свети Стефан е бил осъден на смърт от старейшините, поради клеветата на юдеите, че скверни Бога и Мойсеевия закон. Екзекуцията се състояла извън пределите на Йерусалим, в Йосафатовата долина, където бил замерян с камъни от разярената тълпа. Въпреки всичко, мъченикът коленичил с последните сили и обърнал поглед към небето с думите: “Господи, не из зачитай този грях”, след което издъхнал. Тялото на светеца не било погребано, а било оставано на птиците и зверовете. Според народното поверие, Божията майка наблюдавала мъченическата му кончина и се молела за него. Днес мощите му почиват в Сионския  храм. През V век един свещеник получил видение за тяхното местонахождение.
През последния празник от годината около трапезата за пореден път се събира цялото семейство. Стопанката на къщата става рано призори, за да приготви традиционните за Стефановден месни ястия - свинско с кисело зеле или месни зелеви сарми. На софрата присъстват още прясно изпечен обреден хляб и златиста баница.

В някои краища на България се готви прясно заклана кокошка, за да е силна и богата новата година.

По традиция, обичаите, които характеризират така наречените Мръсни дни, трябва да се спазват от Стефановден до Йордановден. През тези дни жените не трябва да перат, да метат или да мият косите си. Венчавките, кръщенетата и опелата също са забранени. Това е периодът, през който хората трябва да се пазят от злите сили и не се излиза навън по тъмно, особено през нощта.

На Стефановден младите семейства гостуват на своите родители, кумове или кръстници, за да им засвидетелстват необходимото уважение.

С 27 декември е свързан и обичаят ладуване.

Дом на нестинарите в България - огън и жар в Странджа планина


В продължение на поредицата “Какво знае света за България и с какво трябва да се гордеем, че сме българи?”. Днес Ви предлагаме да се запознаете с едно от нестинарските села в България и обичая, който се изпълнява в него.
“Според произхода на думата „анастенария” от гръцки това означава „въздишане, пъшкане”, с което се свързва поведението на нестинарите по време на транс. Друго обяснение води към гръцката дума „хестия”, която означава огън.
Странджанското село Българи e известно като “нестинарско село”. В него е добре съхранен и продължава да се изпълнява и древният обичай с ритуални танци върху жарава.
Това се случва всяка година на 3 юни, когато местните отбелязват по стар стил деня на Св. Св. Консантин и Елена. На мегдана пред църквата, която носи същото име “Св. Константин и Елена”, се пали голям огън, а когато падне мрака, настъпва часа на нестинарите.
В ранно утро трима от нестинарите се запътват към параклиса на светците Константин и Елена, който е разположен на няколко километра от селото. Там прекарват целият си ден. В параклиса се намира така нареченото аязмо, за което се счита, че водата е лековита в него. До настъпване на момента, нестинарите прекарват част от времето си в конака, който се намира в селото. Те слушат не прекъснато биене на тъпан в определен ритъм, от което изпадат в своеобразен транс. През целият ден огъня се подържа от най-старият нестинар, който пръв стъпва в жаравата.
Облечени в традиционни народни носии и под съпровода на гайди и тъпани. Те излизат от конака и правят обиколка на кръга, държейки в ръцете си облечена икона на светците Константин и Елена. Най-често нестинарите са жени. На края изпълняват типичното за този обичай нестинарско хоро
Това е типичен странджански ритуал на хората към слънцето, чийто земен еквивалент е огъня. Според някой историци обичая е свързан с езически ритуал от времето на траките.
В миналото нестинарски села са били още Кости, Бродилово, Граматикова, Сливарово и Кондолово. Днес все още се изпълняват нестинарски танци. На мегдана пред църквата в Българи целогодишно има подредени дърва - символ на нестинарството, с което селото е прочуто.

Нестинарският танц в село Българи е включен в списъка на нематериално културно наследство на ЮНЕСКО през 2010 година.

Александровска гробница - тракийско култура по българските земи


Александровската гробница е една от най-ценните находки на българската археология от началото на новото хилядолетие. Открита е при разкопки на могилата Рошавата чука при хасковското село Александрово през 2000г.
В нея е бил погребан богат тракийски владетел, чието име остава неизвестно. Гробницата е забележителна с внушителната си архитектура и богати стенописи, които са сравнително добре запазени. Те показват различни ловни и бойни сюжети, както и сцени от погребално угощение. Разпръснати са из цялата гробница - в камерите, коридора и предверието.
Смята се, че гробницата е построена през IV в. пр. Хр. Всички ценности са били разграбени още през Античността. Иманярски атаки са нанесли допълнителни щети по мазилката и вътрешната подредба на гробницата. Въпреки това Александровската гробница е безценен исторически паметник и едно от най-забележителните произведения на тракийското изкуство, намирани по българските земи.
Според учените на една от бойните сцени в гробната камера е изрисуван неизвестния владетел, в чиято чест е построена гробницата. Той е показан как язди червен кон и пронизва с копието си глиган. Наметката върху гърба на коня (седлото) е от леопардова кожа. Според учените това е свидетелство за по-високия му социален статус от този на останалите конници. Нещо повече  - докато останалите препускат след животните, атакувайки ги в гръб. Той напада глигана фронтало.
Най-запазените рисунки по купола на гробницата представляват сцени от царски лов. Ловът е една от най-популярните теми в тракийското изкуство. Ловни сцени откриваме върху десетки паметници, накити, съдове, оброчии плочи и други предмети. Според траките порядъкът във Вселената може да бъде установен чрез победа над силите на хаоса. Побеждавайки глигана, който е въплъщение на хаоса, владетелят възстановява световния порядък и придобива по-висок статус.
Оригиналната гробница е консервирана и в нея не се допускат посетители. Можете да разгледате точното й копие, което се намира в Музея на тракийското изкуство в Източните Родопи. Той отвори врати през 2009г. и се намира непосредствено до могилата.       

Остров Света Анастасия - вашето бягство от реалността


ostrov-sveta-Anastasia.jpg
Колко пъти сте мечтали да избягате от реалността  и да се събудите  на  самотен  остров в морето с чаша кафе? Без вестници, телевизия и Интернет. По цял ден да се разхождате из малкото парче земя, което ухае на билки и прясно окосена трева. От всички страни да сте обградени от вода и компания да ви правят прелитащите над главата ви птици.
Вече не е нужно  да пропътувате хиляди километри, за да усетите ефекта от разделянето с цивилизацията. Добре дошли на българския остров Света  Анастасия. Малкото парче суша е райско място, което ще ви очарова и ще ви накара да мечтаете.
Света Анастасия е един от седемте български острова в Черно море и третия по големина. Неговата площ е 22 дка,  които се обхождат за не повече от 10 минути. По-големи от него са островите Свети Иван (180 дка ) и Свети Кирик (80 дка ), които се намират до Созопол. Те обаче не са пригодени за по-продължителни бягства от реалността. А и нямат толкова интересна и драматична история като Св. Анастасия.
През вековете островът е сменял няколко пъти своето предназначение. През Средновековието тук е имало манастир, който на няколко пъти е бил опожаряван и нападан от пирати.
След това на три пъти се е превръщал в затвор. По времето на комунизма е служил като убежище на българската интелигенция. Поети,  музиканти, писатели и кинодейци са го посещавали, за да черпят вдъхновение.
В средата на комплекса е църквата "Възнесение Господне", която е останала непокътната и до днес. Интересно е,  че монашеската обител оцелява през всичките векове на османското владичество,  но запада през първите години след Освобождението,  когато мястото е било харесвано от новата власт в освободена България. Има сведения, че цар Фердинанд е искал мястото за своя резиденция, но е получил отказа на местните власти в Бургас. В резултат на това са спрени парите за подпомагане на църквата и манастирът започва да запада.
През 20-те години на миналия век островът става затвор. Част от манастирските помещения стават килии,  в които са заключвани политически затворници за по няколко месеца, когато е бил препълнен бургаския затвор.  
След атентата в софийската църква "Света Неделя" през април 1925г. на острова са заключени 90 антифашисти и противници на тогавашния политически режим. Част от тях получават смъртни присъди. Няколко дни преди да бъдат пратени на бесилката, те успяват да организират бунт. Стражата е заключена във фара, а 43 комунисти успяват да избягат с помощта на две лодки и плуване до отсрещната суша при нос Чукаля. След това цялата група преминава през цяла Странджа и се добира до Истанбул, откъдето с  кораб се прехвърлят в Одеса.

Иронията е че част от избягалите затворници намират смъртта си по-късно в лагерите на Сталин. Други пък успяват да завършват висшето си образование в Москва и се връщат в България, като “герои на народната власт”. В тях чест осторова е прекъснат на Болшевик през 1945г.